Градинарят и смъртта

Моят баща беше градинар. Сега той е част от градина.

Това е разказ за един баща, неговия син и последното утро – съчетаващо в себе си както благост, така и жестокост.

„Тази книга не попада в конкретен жанр – отбелязва Георги Господинов, – тя сама трябва да намери своята форма. Както смъртта няма определена категория. Както животът. Иградината. Може да бъде роман-елегия, роман-градина или мемоар; какво значение има това за ботаниката на тъгата? Това е история за бащи, които напускат този свят в един умиращ свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, хванати здраво в шнорхела на цигарата и плуващи в различни води и облаци. За моя баща, който носеше тежестите на миналото върху раменете си и никога не спираше да ги разказва. Той бе като Шехерезада – мойят татко. Сега миналото тихо се пропуква и започва да рухва върху мен с всичките си следобеди. Не става дума за смъртта, а за живота, който изчезва. Има голяма разлика.“

Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя новата си творба „Градинарят и смъртта“ – първата му книга след получаването на Международната награда „Букър“ през 2023 година."