Хляб, любов и други ангели

Носталгията, която пречиства и предизвиква копнеж за завръщане към чистотата на нашата най-истинска родина – детството, носи усещането за дом, споделеност и сигурност. Тя е болезнена самота в пространствата, от които не само вътрешното дете в нас си тръгва, но и вещите изчезват напълно, независимо от опитите ни да съществуваме едновременно в два свята – подобно на ангели. През раните причинени от думи и действия, чрез загубата на майката, героите на Станислава Станоева паралелно представят апокалипсиса както в селото така и в града с личните ни катастрофи; те стават все по-трудни за преодоляване, тъй като продължаваме да учим езика на живота.
– Аксиния Михайлова

Ако според поезията на Станислава Станоева човекът е съставен от звезден прах и божествени частици, а големият взрив разпръсква спомените и оформя света около нас, то единственото неизменимо нещо остава носталгията у детето. Тази носталгия е както сама по себе си уязвима и чувствителна, така и успокояваща и свързваща. Носталгията служи като светлина отвъд хоризонта – осветяваща пътя ни.
– Иво Рафаилов