Парижката Света Богородица

„Парижката Света Богородица“, върховно постижение на Виктор Юго, е един от най-важните и обичани романи в литературата. Персонажите Квазимодо – деформирания, но благороден звънар, Есмералда – красивата и осъдена улична танцьорка, и архидяконът Клод Фроло – зловещият и страдащ мъж, оставят дълбока следа в световната култура. В своя шедьовър Юго сплита фаталните им съдби и ни предава вечни истини относно конфликтите в човешката природа, социалната несправедливост и постоянната борба между жестокостта и състраданието.

Като изключителен разказвач и хуманист, френският автор умело улова духа на преломните времена през края на XV век и го вплете във величествената готическа катедрала „Нотр Дам“ – истинският главен герой в историята за любовта, изкуството, вярата и свободата. Затова днес, когато катедралата беше възстановена след опустошителния пожар от април 2019 година, безсмъртният роман на Юго доказва по-силно отвсякога своето значение като символ не само на Париж, а също така на висшите стремежи у човека.

„Виктор Юго несъмнено е най-великият талант на Франция.“
Фьодор Достоевски