Сбогуване

В България бащата на стареца бил заможен търговец на текстил, който с времето загубил зрението си. Когато пристигнал в Израел, вече бил напълно слеп и не се намирал в най-добрата си форма – навършил 51 години, роден през 1899 г., и не говорил иврит. Отворил будка за продажба на вестници до входа на магазин от веригата Машбир лацархан в Тел Авив. Той гордо заявявал пред всички, че никога не е позволявал да бъде измамен от клиентите по отношение на парите.

Бащата на съпругата му работел като хладилен техник в Машбир лацархан. Завършил инженерство в Белгия благодарение на спестяванията, които майка му била натрупала с много усилия именно за неговото образование. Всеки цент тя пестяла за обучението на двамата си синове и управлявала бакалия в Малкия Тел Авив.

Смята се, че сред клиентите й е бил и националният поет Бялик.

Тук влиза трети персонаж – Елиезер Манда, произхождащ от България и работещ като счетоводител във веригата Машбир лацархан. Той познавал както продавача на вестници, така и неговия син адвокат, който все още нямал жена. Знаел също така за дъщерята лекарка на техника; тя вече била над тридесетте години. Елиезер разказвал първо за дъщерята пред продавача, а след това споделял новината за сина му със самия техник – а останалото просто станало история.

Бил голям срамежливец. Но чудо! На четирдесет години успял да преодолее своята скромност и се оженил. Четири години по-късно им се родила единствена дъ daughter