Себеукритие

Околният свят му беше чужд, но той не се опита да намери своето място в него. Вместо това създаде свой собствен свят, което го отдели от общия живот. Абсурдността на заобикалящата действителност направи живота му абсурден - онова, което желаеше, всъщност не бе приемливо. Намери убежище в спомените си и уютно се свиваше там. Всичко, което ставаше около него или с него, изглеждаше като зад стъклена преграда.

В един момент обаче светът му беше разрушен и попадна в непредвидима безизходица. Успя да избяга от тази ситуация, но самият той вече беше различен човек. Осъзна, че през целия си живот е бил далеч от другите - изолиран и странен. Не призна откритията си пред себе си и нямаше угризения; прие ги просто като част от продължението на живота си. Вече не криеше апатията и недоверието си към общоприетото мнение.

Той предпочете собствените си предразсъдъци и остана верен на себе си такъв какъвто е.