Зеленото птиче - Разкази

Спомняш ли си как тичахме след Елена, която се разхождаше из света - без ясна причина и посока? Сега тя е спряла (само за кратко) под старата маслина, с розови очила на носа, взираща се в теб. Или всъщност не само в теб – погледът й обикаля света в търсене на онзи Костадин, с когото планира да избяга. Не бягство от нещо, а към нещо – към реката, хлебарницата или всеки бар с непознати хора, които я гледат през масите. Не става ясно накъде насочва погледа си зад тези странни розови очила; единствено върти глава и слуша шума на вятъра. В книгата има много вятър - той бушува и удря, докато изкара болката навън и я остави забравена там, откъдето никога няма да се върне. Чудиш се защо носи розовите очила – защото те правят света мек и закръглен, без остри ръбове; дори зелените богомолки изглеждат нежни и любящи през тях.

Иван Вакрилов