Живо море от сънища наяве

Светът е изпълнен с новини за природни бедствия и изчезващи видове, които никой не желае да чете. Животът изглежда като хроника на упадъка. В тази ситуация една възрастна жена страда от тежко заболяване. Анна и двамата ѝ братя решават да задържат майка си в живота – въпреки препоръките на лекарите и противно на собственото ѝ желание. Семейството им се разпада, а реалността е опустошена от ужасните пожари, които унищожават Австралия и Тасмания; дори самата Анна започва да изчезва постепенно. Първо губи пръста си, след това коляното си. Не чувства болка, а никой около нея не забелязва промяната. Анна обикаля болничните коридори и потапя в безкрайния поток на социалните мрежи и чуждите сънища.

В този тъжен, но нежно написан роман Фланаган преобразява екологичната криза в притча за човечността и преходната красота на света. Това е мистериозна история за загуба и надежда, любовта, както и уязвимостта на нашите тела и души. И за оранжевокоремчести папагали, които все още летят над руините като последен символ на чудо.