Лъжите, които изричаме

В света, изпълнен с лъжи, истината се оказва най-смъртоносното оръжие.

Сиера Коулман възвръща съзнанието си след ужасяващ инцидент. Но е ли наистина в съзнание? Да, но не напълно. Спомените й са изгубени. Докато започва да осъзнава реалността около себе си, тя открива, че амнезията ѝ е само повърхностният слой на един зловещ проблем. Всяка „истина“, която разкрива, се оказва нова лъжа, а всеки привидно приятел може да бъде враг. Дали жената, която твърди че е нейна дъщеря, не участва в опасна игра? Броят на жертвите расте и излизат наяве предателства… Очевидно ключът за оцеляване на Сиера лежи в забравеното ѝ минало.

Романът притежава кинематографичен стил и бързо темпо – типично за автора Баркър. Всеки нов детайл е още по-скандален от предишния. Резултатът? Безмилостна и непредсказуема история.

„Лъжите, които изричаме“ представлява блестящ пример за психотрилър. Сюжетът наподобява лабиринт; всяка истина (или лъжа) влияе както върху психичното здраве на главната героиня, така и върху читателя - отражение на разрушената психика на Сиера Коулман.