Границата в историята#/вр./

Историческият анализ на понятието "граница" предоставя възможност за различни интерпретации. Границата може да бъде разгледана както в контекста на физико-географските аспекти, които обясняват определени исторически, икономически и етнокултурни явления, така и в по-широк теоретичен и философски план. Друг подход към темата е хронологичният, при който границата се приема като компонент от историографията; тук времето се разделя на по-дълги или по-кратки периоди, което позволява на историка да очертае дадена реалност от миналото с повече обективност. Въпреки това разчленяването на непрекъснатия поток време често носи субективизъм и условности – дори когато опира на важни събития или факти.

Ако си спомним метафората на Едуард Кар от лекцията му „Какво е историята?", той описва историка като неясна фигура в дълга процесия, която върви нагоре по извити пътища. Този маршрут постоянно променя перспективите пред историка относно случилото се (тоест миналото), зависещи от движението на шествието и позицията му – понякога вижда ясните знаци начело, друг път погледът му е ограничен до близките хора около него, а има моменти, когато най-добре осъзнава какво остава зад гърба му. Метафората може да бъде оспорвана, но ми изглежда логично процесията рано или късно ще достигне някакъв вид гранична точка.

Определянето на тази гранична точка във времето и пространството е привлякло вниманието на авторите в настоящия сборник. Резултатите от техния труд представят изнесените доклади от научната конференция „Границата в историята", проведена през юни 1994 година в Кюстендил. На срещата участваха преподаватели и студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски", колеги от Института по история към БАН и Историческия музей в Кюстендил. Докладите поставиха темата под различни ъгли и допринесоха за нейното творческо осмисляне. За първи път бе включена рубрика „Предшественици", която добавя ново измерение към дискусията за границата чрез интерпретация у блестящи произведения българска литература.

Надявам се този сборник успешно да обобщава научните резултати от конференцията.
София, май 1998 г.
Костадин Грозев