Кръстоносните походи и Средновековна България

След като папа Урбан завършил своето вдъхновяващо послание, Божията благодат запалила в огромната тълпа от присъстващи неописуемо желание да пътешестват в чужди земи. Той успял да ги убеди да продадат имуществото си и да оставят всичко заради Христа. Богати и бедни, мъже и жени, монаси и възрастни хора, както и граждани и селяни били изпълнени с уникалното намерение да се отправят към Йерусалим или поне да подкрепят тези, които ще тръгнат натам.

От срещата си с Божия Дух дори крадците, пиратите и други злосторници започнали да изоставят неправдите си; те се помирявали с Бога и тръгвали към далечни страни. С мъдростта си папата призовавал всички способни на война против враговете на Господа. Той давал опрощение на греховете на покаялите се веднага след като приемели кръста, освобождавайки ги от телесните ограничения по време на постите.

Като добър лекар, папата осъзнавал какви трудности могат да срещнат участниците в похода – дълги преходи всеки ден и разнообразие от приключения - както приятни така и неприятни. Така той вярвал, че достойните слуги Христови ще бъдат очистени от всякаква мерзост на греха.