Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг

Искам да споделя, че не написах тази история с намерението тя да бъде прочетена. Просто се опитвах да систематизирам собствените си мисли; аз съм от хората, които трябва да видят идеите си записани на хартия, за да ги разберат напълно. Въпреки това те прераснаха в малък разказ за начина, по който преодолявам бавното изчезване на най-великите умове около мен, как може да изпитваш липса към някого, който все още е сред нас и как бих искал да предам всичко това на децата си. Сега пускам думите свободно и приемам последствията.

Това е приказка за страха и любовта, които често вървят ръка за ръка.

Приказка основно за самото време.

Докато все още имаме възможност с него.

МАЛКА КНИГА С ГОЛЯМО СЪРЦЕ!