Вълчицата излиза привечер

Историята е сурова и мрачна, но понякога осветена от ярки слънчеви лъчи. Много малко хора в този край я помнят, а вероятността да срещнете именно тях е минимална. Дори и да ги намерите, не е сигурно дали ще имат желание да споделят спомените си с вас. Най-вероятно просто ще свият рамене, ще ви погледнат учудено и ще продължат по пътя си. Тази история обхваща три времеви измерения – миналото, настоящето и бъдещето. Някои нейни части са безвъзвратно загубени, докато други постепенно ни настигат, закачайки ни нежно по рамото и подтиквайки ни да се обърнем към тях. Поглеждаме им в очите и усещаме трепет. А следващите събития нетърпеливо ни тласкат напред към неизведаното бъдеще. За мнозина би било желателно написаното от мен никога повече да не се върне при тях...