Насаме с живота

През живота си тичах запъхтяна,
изпитах много радости и страдания.
Бях обичана и ненавиждана, ругана,
от удари и предателства съм пострадала,
но толкова рани остават скрити,
които приятелски ръце излекуваха.
Двамата ми синове бяха до мен,
с част от моето сърце.

Може би мнозина ме помнят добре,
не разпространявах страх, не наранявах или крадях.
Животът ми не премина безцелно.
До края ще остана такава каквато съм!

Съдете ме! Признавам, че живях!...