Насаме с живота

През живота си притичах запъхтяна,
много радости и мъки преживях.
Бях обичана и мразена, ругана,
от удари и подлост прокървях,
но толкоз много рани спотаени
лекуваха приятелски ръце.
И двамата ми сина бяха с мене
с частицата от моето сърце.

С добро ме помнят може би мнозина
не всявах страх, не мачках, не крадях.
Животът ми безцелно не премина.
До края си ще съм, каквато бях!

Съдете ме! Признавам, че живях!...