Пътят на шпионина

Прозата на Румен Тодоров не е особено популярна сред българските читатели. В основната част на произведението му "Пътят на шпионина", която заема две трети от текста, се представя повест, в която се критикува цитатничеството и се разобличават явления като връзкарство и фанатизъм, характерни за предишния режим. Последната третина (след обяснителните бележки) разглежда изграждането на цивилизацията на знанието, прилагането на новите европейски ценности и иновации в измерването. Определянето на жанра на това произведение е сложно; макар да има множество персонажи, което го доближава до романа, липсата на ясна фабула го отличава от него.