Лансароте и други текстове

Мишел Уелбек (1958) е поет, есеист и фотограф, известен с романите си „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици“ (1998), „Платформа“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), „Карта и територия“ (2010) и „Подчинение“ (2015). Неговата трета прозаична книга, озаглавена „Лансароте“ (2000), поставя основите на множество теми и идеи, които впоследствие развива в творбите си.

Руди се оказа полицейски инспектор от Брюксел. По време на вечерята той сподели своята горчивина относно града. Престъпността била в подем – все по-често групи младежи нападали минувачи дори през деня в моловете. А когато настъпи нощта, много жени вече не смеят да излизат сами след залез слънце. Ислямският интегризъм започвал да приема тревожни размери; след Лондон Брюксел също станал убежище за терористични действия. Все повече забрадени жени можело да бъдат видяни по улиците и площадите. Освен това конфликтът между фламандците и валонците продължавал да се задълбочава; партията Vlaams Blok имала шансове да получи властта. Той говореше за европейската столица като място на ръба на гражданска война.