Портретът на моя двойник

Заедно с „Жените на Варшава“, произведението „Портретът на моя двойник“ е символично за творческия път на българския автор. Публикувана за пръв път през 1966 година, повестта използва език в стил Аesop, за да обсъди социалните проблеми на едно общество, което се опитва да изглежда перфектно, но всъщност идеалите му служат само като прикритие за мръсни игри.

Двамата главни герои – запалени картоиграчи – съставят план как да откраднат парите от най-добрия играч в покера – Хиената. Но до каква степен могат те да се доверяват един на друг? Възможно ли е изобщо доверието между хората в свят, изпълнен с измамници и където лъжата е начин на живот?

В книгата са включени и остроумните повести „Празното пространство“ и „Санаториумът на доктор Господов“, които допълват оригиналното издание на „Портретът на моя двойник“. Сюжетът на „Санаториумът“ лежи в основата на пиесата "Да се провреш под дъгата" от Георги Марков.

В контекста на литературния експериментатор Йордан Радичков, чийто гротескен и митологичен стил разрушава традиционната поетика, иновацията при Марков не се проявява толкова в стила или езиковото разнообразие, а именно концептуално. Той цели да разобличи социалния фалш във времето си.
Светлозар Игов