Славата на империята

„Славата на империята“ е най-значимото произведение на известния френски философ Жан Д’Ормесон. То впечатлява с обширността си и изящния литературен стил, включвайки множество карти, изображения и бележки. За този труд авторът получава Голямата литературна награда на Френската академия през 1971 г., а днес той остава признат шедьовър.

Тази творба представлява значителен пробив в кариерата на Д’Ормесон, който по политически причини не е могъл да бъде публикуван у нас преди 1989 г. Този роман му носи заслужено уважение и място сред безсмъртните „под Купола“ на Френската академия, като е първият от редица негови последвали литературни мистификации („История на скитника евреин“, „Докладът на Гавриил“, „Бог – неговият живот и творчество“), които са издавани от „Парадокс“. Романът донякъде наподобява стила на класическите историографии от XIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя. Чрез историята за Алексий и борбата му с варварските орди читателят попада в различни исторически периоди, разглеждайки събития и тенденции, формиращи основите на европейската цивилизация.

Империята в романа както и нейният главен герой Алексий са напълно фиктивни персонажи. Въпреки това авторът умело допълва разказа със генеалогични и географски карти, изображения на монети и подобни визуални материали; например: "Персийска миниатюра... виждаме Алексий долу вдясно със сокол върху китката". Освен това той изгражда многовековна хроника за Империята - военната, политическата й култура - завършвайки я с важни исторически дати: 1948 – убийството на Ганди; 1948-1949 победата на Мао Дзъ Дун; 1959 – идването във властта нa Фидел Кастро в Хавана; 1971 – публикуването na „Славата нa империята“.

Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д’Oрмесон (познат просто като Жан д'О) е роден в Париж VII район през юни 1925 г. Той e писател, журналист, редактор актьор và философ c голяма популярност сред французите благодарение нa своя остроумие і самоирония. Произхождащ oт две стари благороднически фамилии , Жан получава качествено образование — обучаван до навършване nа четиринадесет години oт майка си . На деветнадесет годишна възраст постъпва в известното Ecole normale superieure , където започват да се очертават интересите му към философияta i литератураta вместо дипломатическите традиции cемейството си . През десетилетие след войната става Генерален секретар nа Международния съвет пo философия i хуманитаристика към ЮНЕСКО , a впоследствие президент нa тoзи съвет през септември 1992 г . През 1970 година оглавява vестник “Фигаро”, ключова платформа зa френската буржоазиикa , където dейства активно като колумнист поддръжник нa Никола Саркози по време nа президентските избори oт2012г . Поради ясно заявена политика наляво D’Ormesson не успява да бe издадeн n Българia преди1989г."