Да говорим за смъртта

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от най-влиятелните личности в психоанализата, както във Франция, така и по света. Тя следва принципите на Фройд и е близка сътрудничка на Жак Лакан, като заема уникално място в научната сфера. Основната част от нейните около тридесет публикации се фокусират върху лечението и образованието на децата, а някои изследват теми свързани с женствеността. През 1985 година Долто представя лекция на нетипична тема за нея – смъртта и нашето отношение към нея: как я възприемаме, как разсъждаваме за нея и как да говорим за този аспект пред другите, особено пред децата. Ето част от нейното виждане:

Може би можем да заключим, че смъртта всъщност не представлява истинско събитие. Няма такова преживяване като собствената ни смърт; подобно на раждането си никога няма да го усетим.

Какво мислят децата относно смъртта? Те започват да обсъждат тази концепция още в ранна детска възраст и ние трябва своевременно да им обясняваме значението й. Обикновено те я споменават във връзка с животни. Всеки е наблюдавал реакцията на децата при първата им среща със смъртта – те казват: „То вече не мръдва!“, а ние отвръщаме: „Защото е умряло“. Въпросът "Какво означава това?" често остава без ясен отговор от наша страна.