Нежната спирала

В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорие. Бяхме няколко души, натъпкани плътно в дървения сандък – едни седяха с лицата си към конете, други със спини, а трети бяха настрани. Всички бяхме измръзнали и изтощени. Връщахме се от лов, увити в шалове, с повдигнати яки и нахлупени капи или гугли, така че почти нито едно лице не можеше да се разпознае. Изпод гуглите и шалчетата излизаше пара от дишането на хората, както и от ноздрите на конете. Когато човек пътува със шейна, студът прониква бързо в тялото му; очите започват да сълзят и природата около него изглежда враждебна. Небето над нас беше сиво; наляво от шейната виждахме гората да посивява, а вдясно ни заобикаляше леко наклонена равнина покрита със сняг.