За мрака

„За мрака“ представлява съвременен апокалипсис, изразен в силно поетичен стил и служи като протест срещу някои основни концепции. Историята разглежда тъгата във всичките й форми - за непрестанния упадък, мракът в любовта и природата, но същевременно предлага и образ на слънце и светлина; разказва за разрушението и творчеството. Гибелта, която се описва в произведението, не е само драматична или уникална – тя отразява реалността, с която всеки ден сме свидетели. Всекидневната сблъсък със смъртта присъства чрез болката, заболяванията, променящото се тяло и гнилите плодове във фруктиерата; есента навлиза дълбоко у нас. Човек ежедневно наблюдава как всичко около него преминава през процес на разграждане.

В същото време книгата представлява бунт срещу тези основополагаещи истини, напомняйки ни че животът не е толкова прост; смъртта, загубата и страданието са част от един общ опит с известна красота; дори безсмисленото разложение може да носи възможност за творчество – просто защото това е друга форма на живота си цикличен характер. Смъртта потвърджава наличието на живота през цялото време; красотата остава вечна а любовта винаги продължава да съществува.

„Гласът на Клоугарт притежава пронизителна жестокост наред с нежност и жизнена сила – точно както светлината“ – Лилиан Мунк Рьосинг от Politiken.

„Изключително рядък творчески талант“ – Пер Кроу Хенсен от Berlingske.

„Йосефине Клоугарт отново поставя нови граници пред съдържанието на една книга“ – Ерик Скиум-Нилсен от Information.