По новите сто стъпки на времето

Велко Вълканов е роден на 16 ноември 1927 година в град Елхово. Той завършва гимназия в Провадия и след това Юридическия факултет в София. През 1962 година защитава докторска дисертация в Лайпциг, посветена на „Бюрократизма в държавния апарат и развитието на социалистическата демокрация“. От 1954 до 1959 г. работи като адвокат, а между 1963 и 1971 г. е сътрудник в Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието. След това става научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН, където от началото на 1991 г. заема позицията старши научен сътрудник I степен (професор) по конституционно право.

Той е народен представител във важни парламентарни сбирки – Седмото велико народно събрание, както и трите последователни Народни събрания (36-то, 37-мо и 38-мо). В рамките на седмото ВНС той председателства подкомисията, която изготвя раздела относно правата и задълженията на гражданите за новата българска конституция.

Професор Велко Вълканов е председателствал Българския антифашистки съюз, а впоследствие получава титлата почетен председател на организацията. Награждаван е с различни отличия като наградата „Георги Кирков-Майстора“, награда от Международната федерация на антифашистите (фИР), както и награда от Германското дружество за защита правата на човека.

---

Нови сто стъпки

Той не търпи никакви несправедливости или раболепие; всяка проява да го подразни моментално реагира - независимо къде се намира. Често звъни редакцията с думите: "Може би звуча прекалено емоционално или може да не ви хареса, но трябва да споделя становището си – иначе утре ще ме бъде срам." Само проф. Велко Вълканов има смелостта да направи подобно изказване.

Като редовен автор в ДУМА той безмилостно критикува всичко грозно, несправедливо или аморално; известният юрист добавя нови сто крачки към своя път чрез книгата "По новите сто стъпки на времето", която разширява предишното му произведение "По стъпките на времето". Според уводните думи тази книга представлява значимо литературно явление като цялостното му творчество.

Вниманието му обхваща актуални проблеми – унижението ни като държава, глада сред народа ни и пренебрежението към българския език.
Професор Вълканов задава въпроса дали ГЕРБ представляват национална опасност и категорично потвърдително аргументира мнението си.

Разискванията включват множество теми - constitutionally related issues , драма със съдебната власт, ролята on civil society and fascism in its various manifestations throughout history as well as the current media landscape and the crisis in Ukraine — всички те са разгледани с остра критика.
Безмилостността му спрямо политиците достига връхна точка посредством описанията им: Георги Димитров , Никола Петков , Патрис Лумумба , Георги Първанов , Желю Желев , Лютви Местан , Ахмед Доган , Георги Близнашки e Бойко Борисов . Последният например нарича себе си неуправляемият премиер според автора.
Политическите портрети нямат претенции за изчерпателност; те са искрени оценки написани от човек с опит през годините преход благодарение познаниято които притежава.
За него честността при изразяване личното мнение е морална задълженост:
"Очевидно господин Борисов няма чувство за срам показвайки липса не само na statesmanship but also of state upbringing," пише той.
Важно e да се замислим над тези важни въпроси все пак оставаме ли passive observers while taking our next hundred steps forward?

Ина Михайлова