Шипка (второ издание)

Оцелелите персонажи от романите "Левски" и "Бенковски" се събират в заключителната част на трилогията.

С изключително творческо вдъхновение, Яна Язова разказва за последната среща между игумения Евпраксия и Куртчу Осман.

Докато башибузуците извършват зверства, включително убийства и изнасилвания, а след това запалват Горния метох, великолепната Серафима поема към Шипка. Там тя взима участие в жестоките сражения редом с Делича и Стоян Илийка.

На върха се изпълнява предсказанието – Серафима намира мир, когато полумесецът залезе.

Яна Язова (1912 - 1974) е псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, българска авторка.

Тя е родена през 1912 година в Лом. Баща й Тодор Ганчев е доктор по философия със завършено образование в Цюрих, а майка й Радка Бешикташлиева произхожда от известен търговец в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.

Още като ученичка през 1930 г., тя представя свои стихотворения на проф. Александър Балабанов, който я нарича Яна Язова. През 1931 г. публикува първата си стихосбирка „Язове“, последвана от още две. Постепенно преминава към проза с романа „Ана Дюлгерова“, разглеждащ невъзможността за промяна в България. След това идва романът „Капитан“ (1940), който е първият български труд посветен на наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател попада под съдебно преследване от Народния съд и загива. След 1944 г., Яна отказва да се присъедини към писателските среди, които активно пишат хвалебствени текстове за новата власт.

През 1943 г., тя сключва брак с инженер Йорданов – един от ръководителите на радио „София“, живял дълго време във Франция; той умира през 50-те години. През 1960 г., Яна напуска своята изолация и предлага ръкопис на романа си "Левски" на издателство “Народна култура”. В началото те проявяват интерес да го публикуват, но директорът Пелин Велков по-късно информира автора че проектът няма да бъде реализиран.

Животът на Яна Язова е белязан от драматични обрати – нейната популярност до голяма степен се дължи както на скандалните отношения с профeсор Балабанов, така и на самото й творчество.
След смяната на режима обаче кариерата й затихнала; тя почива при загадъчни условия през 1974 година у дома си оставяйки неиздадени исторически романи зад себе си.
Паралелно с тези събития възникнали обвинения срещу един известен български писател относно кражба на сюжета за Левски.
За да предотврати публикации под чуждо име изследователят Петър Величков започнал да публикува произведенията й постепенно в литературния периодичен печат “АБВ”, а впоследствие ги събирал в томове които продължават да бъдат преиздавани до ден днешен."