Писмо в небето

Следя творчеството на Владимир Левчев от времето, когато работихме заедно в издателство „Народна култура”. Още тогава, в младостта му, бях силно впечатлен от забележителното му умение, проявено в емблематичната книга „Кой сънува моя живот”, която остави дълбок отпечатък върху мен. Поезията му се отличаваше с деликатност и изтънченост, носеща атмосферата на импресионизма и вдъхновена от неговата широка лична култура и интересите към будизма и ранното християнство. Той сам е превел най-красивата част от „Махабхарата” – санскритската поема „Бхагавадгита”.

В новото си произведение „Писмо в небето” виждам как тази многопластова линия се възобновява, но този път с дълбочина на синова привързаност към буквите и словото, обогатени с любопитни старобългарски елементи. Следват множество идеи, образи и метафори сред хаоса на нашия разрушителен свят. Завършекът представлява интелектуална молитва, осветена от разнообразие от мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев е един от най-забележителните представители на поколението през 80-те години.

Иван Теофилов