Книга на безпокойството. Изповедта на един поет

"КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО" от Фернанду Песоа представлява впечатляващ сборник, изпълнен с прозрения, размишления, импресии и поетични описания – интимен дневник и роман-изповед.

Тази значима прозаична творба е публикувана изцяло едва през 1982 г. и достига нивото на най-добрата поезия на автора. Въпреки че повечето текстове са непълни – много от тях само чернови или наброски – произведението демонстрира майсторство в прозата и художествения стил, притежава креативна оригиналност, силна образност и въздействие, дълбок замисъл за страдание, мощно въображение и точни описания. То се утвърдило като шедьовър на световната литература от началото на XX век.

Песоа работи върху "КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО" почти през целия си творчески път — поне от 1912–13 до 1934 година. Под влиянието на своята постоянна склонност към деперсонализация той приписва авторството й на полухетеронима си Бернарду Суареш. За него Песоа споделя в писмо: „Личността на Бернарду Суареш не се различава от моята; тя е просто орязана версия. Това съм аз без разума и емоциите“.

Въпреки че няма ясно разграничение между тях, Суареш всъщност представлява друго измерение на Песоа – един свойски чужд образ. Той олицетворява един Фернанду Песоа със знак минус, който носи раните на декадентството и търси лечение чрез сънуване буден, мечтание и бягство от действителността с горчив скептицизъм.

"КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО" изследва анти-живота на Бернарду Суареш срещу „истинския“ живот на Фернанду Песоа - ако такъв живот би могъл да бъде осъществен според неговите мечти."