Писма до сина ми

Уважаеми учителю и скъпи приятелю,

Ти изигра съществена роля в моя научен път и личния ми живот. През годините често си спомням за теб. Твоите насърчения ме вдъхновяваха в най-трудните моменти, а съветите ти бяха безценни дълго време. Лекциите и текстовете ти ми показаха, че въпреки ограниченията на късния социализъм, може да се мисли и пише по различен начин, като ми предоставиха първоначално разбиране на съвременната култура. Твоята липса е осезаема! Липсваш не само на мен, но и на българската наука и култура. Радвам се, че запазил хубави спомени от нашето взаимодействие.

С уважение към теб, скъпи maestro! Пешеходките ти из Италия са истинско вълшебство. Огромно удоволствие е да обикаляш тези ценни места с водач като теб – всеки търсещ автентичност ще ги види през твоя поглед по нов начин.

Владимир Градев