Историческа памет и образи на миналото (по примери от България, Унгария, Полша и Литва)

Досега концепцията за историческа памет не е била предмет на самостоятелно монографично проучване в българската хуманитаристика. Въпреки че предпочитаните групи за изследване са традиционно обект на историографията, медиевистиката, османистиката, етнографията и етнологията, все още липсват целенасочени сравнителни анализи на историческите памети относно тях и начините, по които миналото им се актуализира. За подкрепа на основната изследователска теза са използвани непознати или слабо достъпни архивни материали и ценни свидетелства от устната история. За първи път в българската научна среда миналото на разглежданите общности се изучава чрез историко-антропологически подходи като социална памет, свързана със структури и процеси, преживявания и действия, както и интерпретации и реинтерпретации.