Бабини-Ягини. Разкази и новели

От древни времена приказките ми поставяха редица въпроси, като например: защо героите неизменно се отправят към гората, дори когато са предупредени за вълци и други заплахи? Казват им да следват пътеката, но те сякаш умишлено се загубват сред непроходимите гъсталаци. Какво точно търсят там? Може би ще кажете, че това е детински въпрос, но колцина от тези, които вече са преминали през трудности и са научили нещо, биха могли да отговорят без да споменават забраните – „не пипай огъня, защото ще изгориш“ или „не ходи в гората“.

Сега след дълго разследване на собствените си въпроси осъзнах, че никой не влиза в гората по собствена воля; натам го водят страхът и неприязънта му към живота. Човекът не успява да се справи с малкия свят около себе си и той му става тесен. Разказвачите на приказки винаги са знаели за така наречената "гора тилилейска" – онази част от подсъзнанието, където всеки рано или късно попада. И колкото повече сложност носи съществуването на човека, толкова по-гъста и объркана става тази гора.

Любов Кронева