Чуй песента на вятъра/Пинбол

През пролетта на 1978 г. младият Харуки Мураками, който по това време притежава джаз бар в Токио, се настанява на масата в своята кухня и започва да пише. Старинно – първо с писалка, а после с пишеща машина. По този начин се появяват новелите „Чуй песента на вятъра“ (1979) и „Пинбол“ (1980), които са началото на творческия път на един от най-известните съвременни японски автори и забележителна фигура в световната литература през последните четиридесет години. Те представляват първите две книги от поредицата за Плъха, последвана от романа „Преследване на дива овца“ (1982) и своеобразния завършек „Танцувай, танцувай, танцувай“ (1988).

Историята следва развитието на двама млади мъже – безименния разказвач и неговия приятел Плъха – като двете ранни новели предлагат необикновено реалистичен поглед върху теми като самота, натрапчивост и спонтанна еротика; те вече показват характерните черти на по-късния стил на писателя. Дистанцираният повествовател често контрастира със странното поведение на другите персонажи, а силно интроспективният разказ е обогатен със сюрреалистични елементи, които придават уникална атмосфера към литературния свят създаден от Мураками.