За кьопоолуто и изкуфството

Текстът представлява продължение на "Сам дойдох" и предлага нова серия носталгични писма – фейлетони от българския психиатър Сергей Бояджиев, който живее в Шотландия.

Тези произведения са остроумни и изтънчени, с дълбоки корени в значима културна традиция. Често хумористични и неизменно изпълнени с меланхолия (въпреки стереотипите за „светла“ атмосфера), писмата са адресирани до верни приятели и съмишленици на автора, с които е водил задушевни разговори. Те носят аромат на шкембе с чесън, похапвано в някое запомнящо се заведение от миналото, а в момента заменено по принуда с полска консерва. Впечатляваща е способността да се запази красивият български език сред многогодишното „заточение“ в суровата англосаксонска реалност на т.нар. „куча държава“, което всъщност може да бъде разглеждано като комплимент.

В първата част („Сам дойдох“) вече срещнахме адресатите на тези писма, но тук имате възможност да ги опознаете директно. Отново сме поканени на тяхната маса, където често присъстват истински интелектуални титани (както би казал Илф и Петров) – между които професор Калфов (псевдоним за объркване); д-р Христо Тодоров от Канада; д-р Любомир Канов от Америка; старши научен сътрудник Джони Пенков; както и Зигмунд Фройд. Писмата са предназначени уж само за тесен кръг хора (но какви личности!), затова не е невъзможно и вас да ви заинтересува идеята да седнете при нас, да отпивате ракия и да си гребнете от вкусния кьопоолу!

Нека се посмеем заедно!