По кривите пътеки на българския преход (и още). Поглед отдалеч

Сборникът включва публицистични материали и интервюта, които отразяват събития и факти от различни държави. Най-вече обаче, те представят важни моменти от историята на България през периода на прехода от диктатура към демокрация.

Не мога да приема аргументите на поддръжниците на комунистическия режим, че е остаряло и ненужно да се обсъждат престъпленията му. Според тях подобна критика представлява „пещерен антикомунизъм“. Всички сме свидетели, че ужасите на нацизма продължават да бъдат теми за нови книги, филми и научни изследвания дори след като този период е приключил и виновните са наказани. Въпреки това никой не нарича тези действия „пещерен антинацизъм“ или не намалява значимостта им. При комунизма – който съществуваше по-дълго от нацизма и причини смъртта на повече хора – ситуацията е различна. У нас политическата формация с променено име продължава своето присъствие без remorse или извинение за многобройните си злодеяния. Липсата ѝ на истинска идеология (или наличието само на фалшива такава) я води до празнуване на годишнини и герои без да счита това за „пещерен комунизъм“. Тя не спира да манипулира обществото чрез познатите си методи – лъжи, полуистини и исторически фалшификации. Все още тоталитарните комунистически режими остават недостатъчно проучени, разобличавани и осъждани въпреки видимите щети от тях; тези щети могат да се наблюдават в промитото съзнание у част от населението, което е било възпитавано близо половин век при техния режим; в материалното неравенство сред хората; в обезценяването моралните ценности; както и в игнорантността относно историческите истини.