История на японското изкуство

Братислав Иванов е български специалист по японска култура, който пише научни трудове в областта на лингвистиката и културологията, а също така превежда от японски. Той завършва „Японски език и литература“ в Московския държавен университет и получава допълнителна специализация в Института за японски език при Японската фондация. През 2009 година, по инициатива на правителството на Япония, му е присъден „Орденът на изгряващото слънце“ от името на император Акихито за неговия принос към изучаването и популяризирането на японския език в България.

Книгата представя периодизацията на изкуството чрез традиционното разделение според историческите епохи (джидай) и управленските девизи (ненго). В нея се разглеждат времевите рамки от началото на неолита (14 500 г. пр.н.е.) до средата на ХХ век и включва 218 изображения, които визуализират развитието на японското изкуство. Сред тях се намира почти непознатата у нас творба „Българско момиче“ от Хякутаке Канеюки (1842 – 1884), който е един от пионерите в западния стил живопис в Япония.