Животописи на велики художници, скулптори и архитекти. Том 2

В поредната част от десет великолепни творци, представени от Вазари в неговите „Животописи“, се откроява група изумителни художници. Техните произведения провокират размисъл у преводача, който умело заглави предисловието си и ни призовава да търсим както великани, така и лилипути. Дебатът за значимостта на големите и малките фигури в изкуството не е новина. Въпреки това, ако считаме личности като Чимабуе - първия италиански художник, опитал се да разчупи византийските традиции с ново виждане за човешките чувства; Мазачо - стремящият се към реалистично изображение без излишна сложност; Филипо Брунелески - иновативния архитект и откривател на перспективата с величествени архитектурни и скулптурни творби; или Сандро Ботичели с известните му стенописи в Сикстинската капела и шедьоври като „Поклонение на влъхвите“ и „Раждането на Венера“ за второстепенни майстори, то ние все още не сме осъзнали същността на ренесансовото изкуство и оставаме затънали в невежест.

Следователно вместо да говорим за великани и лилипути, по-правилно е да наречем всички тези талантливи творци Великани. Те положиха основите на новата културна парадигма - Ренесанса - която преобразила възприятията за изкуство и култура не само в Европа, а навсякъде по света.