Благ мехлем

Възхищавам се на творбите на Бойка Асиова и нейния уникален начин да интерпретира както видимото, така и невидимото в човешкия живот. Тя вдъхва свежест с думите си, вдълбочени от родния й край.

Често съм изразявал завист към нея за онази жизнерадостна картина на стотина врабчета, които символизират чистия и сладък спомен за планинските хора – естествени и първични. Те притежават искрени страсти и необичайна лексика; макар действията им понякога да изглеждат груби, дълбоко в душите им се усеща нежността на ангелско присъствие.

Завиждам ѝ за познанията относно забравените думи, които като полъха от живописната котловина между три планини освежават задушното ни съвременно общуване с думи.

Анжел Вагенщайн