Хълмът на Данов

„Всяка книга представлява писмо, а всеки автор – пощальон.

Преди време често посещавах Радичков, свързано с публикуването на последната му творба „Смокове в ливадите“. Няма да забравя начина, по който говореше. Гласът му беше еленов. Той играеше с думите така, както децата се радват на слънчеви зайчета. Имаше нужда от стъкло и слънце. Във всяка негова дума присъстваше друга идея, която излизаше от нея като змия от старата си кожа. С годините физически той намаляваше, но духовно изчезваше по различен начин – не според законите на Природата. Това не бе обичайното остаряване на тялото; вместо това той се преобразяваше в Слово и премина в Отвъдното.“

Недялко Славов