Изворът на знанието Т.3

„Извор на знанието“ е ключовото произведение на свети Йоан Дамаскин, в което той представя структурирано християнското учение. Догматическите формулировки се отличават с дълбочина и яснота, което придава на това съчинение важно място в християнската традиция. То е разделено на три основни части: първата част, известна като Философски глави (или „Диалектика“ в средновековната славянска литература), служи за методологичен увод и представлява логиката на богословското мислене, вдъхновена от Аристотел и античните коментатори. Втората част – „За ересите накратко“ – описва 103 различни ереси и лъжеучения. Третата част – „Точно изложение на православната вяра“ – предоставя систематично обяснение на църковното учение.

На читателите се предлага първият пълен български превод на „Извор на знанието“, извършен от оригинала. Изданието е двуезично (на гръцки и български) и съдържа три тома. Първият том включва „Философските глави“ и „За ересите накратко“. Вторият и третият том разглеждат основната част от съчинението – „Точното изложение на православната вяра“, а към тях са добавени показалци и други справочни материали.

Йоан Дамаскин е арабски християнски теолог, химнограф и светец, считан за един от Отците на Църквата, пишещ гръцки език.

Роден във влиятелно арабско християнско семейство в централния мюсюлмански град Дамаск под името Мансур ибн Сарджун (Мансур синът на Сергий), той бил кръстен по име след дядо си Мансур — данъчният администратор по времето на византийския император Ираклий. Според преданията баща му Сергий бил главен ковчежник при местния халиф; забелязвайки интелектуалните способности у Йоан, той решил да намери подходящ учител за него. Житието му разказва как веднъж Сергий видял много пленени християни по площада; между тях имало образован италианец-монах, който бил купен като роб с цел да обучава Йоан και брат му Козма (по-късно станал епископ). Така те получили отлично образование за своето време.

След смъртта на баща си Йоан наследява неговата длъжност при халифа, който скоро оценява умствените качества у младока. Междувременно започнал периодът наречен "иконоборство" в Източната римска империя; Йоан става един от най-страстните защитници както срещу атаките спрямо почитането нa изображенията или светините . Император Лъв III вижда заплаха в лицето му относно утвърдването нa тази нова доктрина; затова изпраща писмо до халифа с обвинения против Йоan Дамаскин че планира заговор срещу престола му.