До Боянския майстор

Гласът на родината оживява в историите на Ивелина Радионова по начин, който не е бил постигнат от никой съвременен автор през XXI век. Писателката утвърдва вечните и непреходни стойности чрез богатството на българския фолклор и традиции. Чрез различните нюанси в чувствата на своите герои тя възкресява топлината и носталгията по минали времена, когато дългът, честта и моралът са били високо ценени. Посланията ѝ навлизат дълбоко в съзнанието на читателите, отключвайки врати към мъдрост и знание. Както казват: „В кома хляб трябва да видим както буцата пръст, така и дъжда, небето - тогава той ще утоли глада.“

В произведението българският дух се извисява с призив за опазване на надеждата за добро, справедливост и чистота във взаимоотношенията между хората; то надмогва трудностите и задоволява нуждите на душите.

Родолюбието пронизва всяка разказана история с думи като мляко, заквасено със звезди; те звучат като песента на чанове или пъстра покривка върху трапезата. Всеки истински българин може да намери вдъхновение сред тях. България започва от майчината прегръдка до прага на дома ни, преминавайки през първия урок по история до буквите, които пишем нейното име; завършва с последния удар на сърцето.

Времето е многозначно - то се превъплъщава в детство с усмивчици от мед или старец-пророк преди снежинките да го скрият под снега. Понякога времето носи гълъбче гнездящо сред руини или пръстен с двуглав орел - притежаващо тайна. По стъпките му падат розови листчета и тягостна мизерия трудно преглътната; нишката му води нежно към бъдещето. То обгръща света около нас - видимо или невидимо - преобразувайки ни постепенно. Времето е най-умелият художник - подобно на Боянския майстор със свои впечатляващи фрески, но съдържа трогателни истории за обречена любов.

Книгата е изпълнена с душа: пазеща у себе си драматични разкази за страдание и любов; разкази за неизменна съдба пред суровото лице на природата - която понякога убива или защитава нещастна майка като глутница вълци… Тези човешки истории оставят следа в сърцато ви много след прочитането им направо до последната страница; те дават повод за гордост от това че сме българи част от наследство идещо от далечното минало към бъдещността.