Човек и свръхчовек. Дилемата на доктора (пиеси)

„Човек и свръхчовек“ демонстрира остроумието на Шоу в най-яркия му вид. Чрез нова интерпретация на легендата за Дон Жуан, той създава пиеса с четири действия, която отначало може да изглежда като обикновена комедия на маниерите, но всъщност представлява манифест на философските концепции на Ницше относно „свръхчовека“, както и класическо разобличение на вечната битка между половете.

От друга страна, „Дилемата на доктора“ е традиционна сатира върху медицинската професия, която обсъжда актуалния проблем със осигуряването на качествено здравеопазване дори и днес. В тази пиеса един лекар, който е открил лечение за туберкулоза, се изправя пред трудния избор дали да спаси беден колега и приятел или богатия, но неприятен съпруг на жената, в която е влюбен.

Джордж Бърнард Шоу (1856–1950) е ирландски драматург, критик и обществен деятел; той е един от основателите на Лондонското училище по икономика. Написал е над 60 пиеси, включително известни шедьоври като „Човек и свръхчовек“, „Дилемата на доктора“ и „Пигмалион“, които го утвърдиха като най-прочутия английски драматург след Шекспир. Повечето от творбите му разглеждат важни социални теми с остроумие или алегория. Те се занимават с въпроси като образование, брак, религия, политика, здравеопазване и класови привилегии. След като става водещ драматург през своето време , през 1925 г. Шоу получава Нобелова награда за литература и малко по-късно печели Оскар за адаптацията си по филма "Пигмалион".