Животът на Арсениев

Понякога, когато се озова в чужд дом, взимам стар албум в ръце. Лицата на хората от избледнелите снимки предизвикват у мен странни и сложни емоции […] Те са били живи някога и някъде, всеки със своя уникален живот, съдба и в различни исторически периоди – всичко около тях е отражение на техния свят: облекло, традиции, характерни черти, обществени нагласи и събития […] Подобно чувство изпитвам сега при спомена за миналото си. Наистина ли съм съществувал?

„Животът на Арсениев” е написан зад граница и представлява завръщане към най-дълбоките чувства – родината и любовта; триумфът на любовта над забравата. Малцина успяват да постигнат такава изразителност при опити да проучат отминали времена и впечатления, които формират нашето „аз”.

За автора:
Иван Алексеевич Бунин е първият руски носител на Нобеловата награда за литература. Той е поет, публицист, литературен критик и преводач. Роден през 1870 г. във Воронеж в дворянско семейство. През юношеските си години работи като редактор и чиновник; дебютният му сборник стихотворения излиза през 1881 година. Получава Пушкиновата награда два пъти - през 1903-та и 1909-та година - а впоследствие става почетен академик. След болшевишката революция напуска Русия за Франция, където продължава творческия си път. Сред най-значимите му произведения са разказите „Село”, „Суходол”, „Леко дихание”, „Господинът от Сан Франциско” както романът „Животът на Арсениев”. През 1933 г., той получава Нобеловата награда за литература благодарение на майсторството си в развитието на руската класическа проза.