Барми в страната на чудесата

Когато Барми напусна високото присъствие и се отправи навън, в съзнанието му бушуваше буря, а треска го обземаше. Предложението на господин Андерсън бе разширило неговите възможности и открило нови перспективи. За първи път откакто получи писмото на адвоката за новопостигнатото богатство, той усети прилив на мощта, която идва с неограничените финанси.

Досега, въпреки че главоболието му беше твърде силно, за да му позволи да мисли ясно по темата, той си е представял единствено как парите трябва да бъдат инвестиционни във сигурни ценни книжа с дивиденти и след това да се върне към старата си работа – седейки на рецепцията и раздавайки ключове и писма на своите началници. Отдавна беше разбрал, че не притежава особени таланти и принадлежи към мнозинството хора, които могат само да смятат себе си за късметлии ако намерят работа; а ако не успеят - ще бъдат считани за истински глупаци. Съдбата го бе определила като служител на рецепция и той нямаше друг избор освен да остане в тази роля...