The Tenant of Wildfell Hall

„Наемателят на Уайлдфел Хол“ е силен и понякога насилствен роман, разглеждащ теми като очаквания, любов, потисничество, грях, религия и предателство. В него се описва разпадането на брака между Хелън Хънтингдън – загадъчната „наемателка“ от заглавието – и нейния развратен съпруг алкохолик. Противно на обществените норми, Хелън напуска мъжа си с цел да защити малкия им син от влиянието му и започва да изкарва прехраната си като художник. Докато се крие в Уайлдфел Хол, тя среща Гилбърт Маркъм, който се влюбва в нея.

При първоначалното си публикуване през 1848 година вторият роман на Ан Бронте получава критики за „грубост“ и „жестокост“. „Наемателят на Уайлдфел Хол“ оспорва социалните конвенции от началото на деветнадесети век с категорична защита на правата на жените срещу психологическата злоупотреба от страна на техните съпрузи. Стилът на Ан Бронте е смел, натуралистичен и страстен; този роман, който сестра й Шарлот счита за 'изцяло погрешен', осигурява място за Ан в английската литература самостоятелно — не само като най-млад член от семейството Бронте.