Гадателят

В своето художествено творчество Мирча Елиаде (1907-1987) черпи вдъхновение от Кантовата идея, че пространството и времето не съществуват активно, а са резултат на чиста интуиция. Той развива концепцията си за "възвишеното", което все още присъства в света, макар да е смесено с "земното". Сюжетът му се развива в уникалния контекст на предвоенен Букурещ – с нагретите от слънцето асфалтови улици, старинните каменни къщи-палати, зелени оазиси и квартални кръчми – именно там се раждат митовете и символите на Елиаде. Герои в неговата проза са обикновени хора, водещи скучно ежедневие. В един момент (без дори да осъзнават), те извършват невероятен "скок във времето". Оставайки в същото "букурещко пространство", но вече потопени в различно време, те нямат представа за настъпилите промени около тях. Мирча Елиаде изгражда оригинален и фантастичен свят - странен и даже езотеричен, където поезията на старата улица в Букурещ се преплита с древните митове, сякаш идващи от самите недра на земята.