Арката

Под триумфалните арки са преминавали победителите, чиито имена продължават да се почитат и днес не само от историците. В квартал "Арката" в Радомир обаче посрещачите успяват да надвият.

Здравка Евтимова представя натуралистично-експресионистичен портрет на блатото по време на прехода. Нейните колоритни персонажи, още с появата си, притежават завършени характери и няма нужда те да се развиват допълнително. Ограничени от изкривената реалност на епохата, в която подлостта и криминализацията властват във всички социални слоеве, героите нямат друг избор освен да се адаптират. За тази цел те оцеляват в мрачните сфери - секса, алкохола, проституцията и малките кражби или пък политическия грабеж на средства и човешки съдби.

С романа "Арката" нашата литература живописно разиграва общочовешка драма вместо просто регионална такава – характерна за страни като България днес. Съдбите на героите са пропити от реалността около нас и вероятно подкрепят надеждата, че важното при криза е възпроизвеждането; когато тя приключи, следващите поколения ще могат да очистят натрупаното падение.

Таланът на писателката ѝ позволява успешно да обобщи литературния период от историята ни, който сме наблюдавали сами – били сме жертви или герои в него. С фин усет към детайла и битовия нюанс авторката предлага впечатляваща история с непрестанен тонус до самия край; остава само времето да провери дали усилията за оцеляване на нейния свят са успешни или не.

Романът "Арката" повишава стандартите в съвременната ни литература и придава нова значимост на регионалността. Без съмнение той представлява едно от най-високопрофилните достижения в българската литература през настоящата година.
Петър Величков