Четвъртата власт. Кн.4

Ако някой беше предсказал на Светослав Илчев, че текстът от шейсет реда, който му предложиха да напише за вестника "Ниво" на Августин Сокеров, ще има национално значение, той вероятно щеше да го приеме за луд. Как би могъл иначе да реагира, след като през последните години бе създал томове с близо хиляда страници труден материал? По време на прехода професията писател изживя сериозни затруднения; телевизията доминираше и интересът към четене значително намаляваше – тиражите бяха минимални - петстотин или максимум хиляда копия и дори те не се продаваха. Всеобщата мизерия оказа своето влияние – хората нямаха средства дори за вестници, камо ли за литература. Много автори пропаднаха и изчезнаха безследно. В този контекст социализмът изглеждаше като златен век за българската литература; тогава имаше глад за книги и знания.

През онези години всеки млад човек можеше с усилие да навлезе в литературната среда, да изучава класики като Шилер или Гьоте и активно да участва в дебати относно различни поетични течения. Литературният живот предоставяше възможности въпреки строгата цензура – тя всъщност спомагаше за усъвършенстването на формата и стиловете. Конкуренцията между писателите беше остра: само най-добрите успяваха да пробият през многобройните бариери.

Светослав Илиев често си задаваше въпроси защо именно репресивният социализъм е дал живот на толкова забележителни поети, докато свободата след това разкрила посредствеността у народа. Вместо красивото творчество идващи от Фотев или Геров се появили чалга мелодии и плитка поп култура. Той наблюдавал как истинските творци постепенно изчезват под натиска на бездарие и алчност.

Илиев понякога чувстваше тежестта на знанието си; задушаваща енциклопедичност го карала непрекъснато да търси корени назад във времето до началото на човешката цивилизация – продукт от насилие между човека и природата. Размислите му завършвали със Сократовото осъзнаване „знам, че нищо не знам“, което оставяло усещане за пустота пред необятността на познанието.

Така той стигал до размисли върху смисъла на съществуването – поредица от философски дилеми свързали личния опит с универсалната истина...