Кафепоеми

Средна Европа, Будапеща, в началото на ХХІ век. Кафенетата “Жербо”, “Централ”, “Морик” и “Моцарт”… Тази книга е вдъхновена от менютата на тези заведения. Предлаганите кафе и коктейли с кафе предизвикват уникален поглед към света – един аристократичен, лек и изискан вкус, но същевременно достъпен. Чрез големите черни очи на порцелановите чаши се разкрива неочаквана поетика на кафето. От него започват пътища към Виена, Париж, Венеция, Африка и Латинска Америка.

Всяка „кафепоема“ е написана за времето необходимо да изпиеш едно кафе; те следват подробно менюто на четирите будапещенски кафета – "Централ", "Морик", "Жербо" и "Моцарт". По този начин текстовете възникват като стихотворения и рецепти едновременно - отпивате от стиховете и рецитирате рецептите; такава е концепцията за поезията около кафето в ежедневието.

Инструкции за консумация:
1. Всяка кафепоема може да бъде приготвена без кофеин.
2. Съставките са обозначени с курсив в текста.

Това е книга посветена на фин европейски вкус и културата свързана с кафето.

***
Пламен Дойнов изгражда своите кратки стихотворения върху менюто на известните будапещенски кафета чрез конкретизацията на рецептите. Умението му да „оживява“ детайлите в разнообразните комбинации от съставки предлага интересна поетика относно смесването им – черното кафе със сметани, ликьори и сиропи! Това кафе представя основа не само за традиционния градски живот, но носи спомени за исторически присъствия and цивилизационни инвазии.

Есеистично-поетичните серии от Будапеща провокират носталгия по Виена или ни връщат към София през междувоенните години; осигуряват културни мостове към родината на кафето и припомнят глобални цивилизационни сюжети. Над всичко това се носи диханието любовното опиянение – сантиментът от интимната среща стъпва върху мига споделеност с красивата жена в града. Цялата книга съдържа познати интонации; усеща се влиянието както на Бодлер, така и Валтер Бенямин във връзка с Парижските пасажи или тези през Берлин và Венеция. Градът оживява чрез тази поезия около кафето - той не просто представлява ритуален живот, а става сцена за ежедневно празнично преживяване извън обичайността.

Михаил Неделчев


* * *
„Кафепоеми“ представляват повече от просто поезия; те притежават една обща нишка: ценността на кафето като символ кaтo почивката , развлечението i удоволствиeто . Изкуството взаимодействува с всекидневния бит такъв какъвто e — то високо s ниско se комбинират в проект a божественото coществува c онова което ни окружава всеки ден тaкa че estetičeskoto stava norma na denya докато everyday prichina part ot samoto estetichesko .

С добавянeto n интереснo zamisŭl i tova izqshno izpulnenie получavame kniga която ne samo sluzhi za realizirane n udovolstvieto ot poezia no I razkriva pred neya novi horizonti които оставat непознати zaza bŭlgarskata lirika…

Митко Новков