Концерт византийска музика

Със зеница свих се, твърде късно
приспособена към този жесток блясък.
И когато вече бях на земята,
положих горещото си чело на ръката си.
След това моето име започна да се разпада по-бързо
от крехката плът в гъста горчивина.
Забравила съм как да броя, дишам
и се обръщам. Бях празнота,
бях тъмен облак в движението си. Така
очаквах влажното докосване на мокра глина,
което ме изпълни без емоция, както водата
изтрива следите от напуснатия пясък.

А сега какво знаеш за мен? Само нещо
за краткия стремеж да надживея себе си,
само едно движение, може би плач и форма,
запечатана без намерение и прибързано.
Как мога да ти кажа, че съществува
място, където съм по-реална от гласа си,
който желае да ме контролира; аз съм по-силна
от светлината, в която ти ме виждаш?
Мислиш ли, че познаваш истинската ми същност? Докосни
спокойно това рамо: мен ме няма.
А моето докосване е по-леко: ето,
вече не си онзи отпреди малко. Знам те;
горя на твоето рамо преди огъня.
Преди пепелта и преди всичко останало."