Смъртта ще дойде боса

Клаксонът иззвъня. След него последваха още няколко сигнала.
Мургавият мъж с зеления си намачкан балтон се скри зад храстите, обрулени от студа и вятъра.
Няколко души излязоха от автомобилите, а една жена извика откъм тротоара на „Пиротска”. Наблизо случайни минувачи стояха със зинасти уста и широко отворени очи.
Мъжът в канадката все още беше прав; опитваше да достигне с дясната ръка, която бе в черна кожена ръкавица, за бързо разширяващото се петно на гърба си от лявата страна. Долу при краката му имаше раздърпан конопен чувал, лежащ в червена локва.
Светофарът светна зелено за колите по „Константин Величков”, които нервно и продължително натискаха клаксоните назад в дългата колона.
Мъжът се заслуша учудено в тях, опита се да обърне внимание на шума, който не можеше да разбере, след което рухна. Краката му, обути с престижни боти от естествена кожа, потрепераха и замръзнаха.
Така просто и безцеремонно загина един от най-страшните мъже в България.