Апокалипсисът е дело лично. Разкази

Всичко продължава, но не за дълго. Това е най-добрият ни живот. Раждаме се, раждаме деца, срещаме хора и ги губим. Всеки от нас натрупва важни въпроси относно Онзи момент. Междувременно обаче работи, гледа телевизия, скача с парашут, пише безсмислици, храни се три пъти на ден, притеснява се за дреболии, има интимни отношения наляво и надясно, купува пералня и плаче; чете приказки на децата си или злоупотребява с жена си; отделя въглероден диоксид и пот; шепне молитви и греши; взима умни решения като глупак или глупави действия като мъдрец; скачайки без парашут от седмия етаж лекува махмурлука си чрез пиене; страхува се от маловажното докато пренебрегва сериозното; женейки се за когото не желае вдига температура и разпространява клюки и вируси; тревожи се, оплаква се и забравя.

В своите произведения "Апокалипсисът е дело лично", авторът плетени мрежи от езика на съжалението. Разказите изразяват универсалния натиск на ежедневието върху човека (както например в диптиха “Дъждовният есенен ден”). В този контекст Фенерски успява да постигне впечатляваща стилизация - без ненужно поучение или крайности в образите. Темата тук разглежда разминаването между хората – това непредизвикано разстояние помежду им , което не произтича от някакъв съдбоносен фактор. И същевременно то изглежда едновременно основополагающе както причина за самото явление.