Ковчег с южно изложение

С напълно осъзнаване на абсурдността на своето занимание, главният герой се опитва да изрази себе си и обкръжаващата го действителност. В процеса на писането на своя дневник обаче животът и различните ситуации, в които попада, го карат да се чувства като чужденец. Неговите усилия да намери логика и смисъл, както и да организира вътрешния си свят, водят до по-дълбоки конфликти с реалността – понякога драматични, а друг път комични – дори спрямо най-близките му хора. Ако красотата е онази сила, която може да спаси света, то самотата вероятно ще бъде спасение за човека от същия този свят...