Безгръбначна Испания. Нахвърлени мисли за историята

Заради някакво необичайно разстройство в въображението, типично за испанците е да изграждат илюзии относно миналото, вместо да се фокусират върху бъдещето, което би било по-полезно. Колко много ни пречи представата, че сме имали изключителна култура с традиции и образци, които трябва да бъдат запазени! А нима не е най-дълбокият песимизъм убеждението, че Испания е била перфектна нация през вековете, но след това е изпаднала в дълготраен упадък? Не прилича ли това на мисленето, че нашият народ вече е преминал своя златен период и сега страда от старчески проблеми? В ситуации без малцинство, способно да влияе на масите или без готова маса за влияние от малцинството - там или няма общество, или вероятността то да престане да съществува е голяма. Безпомощна Испания продължава напред не само в политическата сфера; много по-сериозният проблем обаче идва от социалния живот.