Евангелие от Никола

Николай Заяков е част от българската поезия вече 45 години и за Пловдив представлява истинско явление. Той е член на артистичната бохема в града, въпреки че неговият начин на живот и чувствителност са значително различни.

Поетът е удостоен с наградата "Иван Николов" през 2008 г. за своята поетична творба "Пастирът на звездите".

Роден е на 27 октомври 1940 г. в село Врабево, разположено в района на Троян, където завършва гимназия. Продължава обучението си по българска филология в Софийския университет, но реалните му учители са софийските кафета и кръчми, където прекарва студентските си години сред поети от поколението на 60-те години. Дебютира с първата си книга през 1967 г., публикувана от пловдивското издателство “Христо Г. Данов”. Животът му в Пловдив е тясно свързан със съвременниците му – поетите Петър Анастасов, Иван Вълев и малко по-късно Иван Николов. Следват нови заглавия като “Съдба на цвете”, “Непреклонна възраст”, “Магазин за метафори”, “Свещ”, “Работни думи” и “Дневникът на г-н Самотен”. Тези произведения показват дълбоката страст на Заяков към словото. Освен това той е известен пред читателите си и като публицист.